Тя…Книгата…

http://www.unibit.bg/news/news-events/contest-essay

http://www.unibit.bg/news/news-events/call-poster-making

Book-of-my-Life„КНИГАТА В МОЯ ЖИВОТ”

         Любов. Всичко, от което се нуждаем, е любов.

      Джордж Карлин неотдавна каза на света нещо страшно важно за нас хората, а именно: „Животът се измерва не с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, в които дъхът ни спира.” С това свое послание той докосна и събуди много от нас. Събуди ни от инертното съществуване. Събуди онези, за които животът е не само преминаване през пространството и времето, не само консумация и забава, не само преживяване. Тези от нас, за които животът е Любов.

      Моят живот е изпълнен с любов. Истинска, жива и неизменна. Тя съществува навсякъде около мен. Тя е в очите на роднините, в погледа на любимия, в целувката на дъщеря ми, във въздуха, който вдишвам всеки ден, в книгата, която чета и многото следващи, които искам и ще прочета. Моят живот е Любов. Книгата в моя живот е Любов.

         Поглеждам назад във времето към момиченцето, което стои пред вратата на училищната библиотека и не смее да влезе в нея. То стои там, плахо, изпълнено с вълнение, несигурност и неоправдано недоверие към жената, която работи вътре, зад „голямото бюро с многото книги”. Недоверието му е по-скоро насочено към всичко онова, което се намира в просторната стая с прилежно подредените в нея книги. Това момиченце, макар и с много страх, премина през тази врата. Премина и това беше първата крачка към откриването на нещо много приятно, важно и скъпо за нея. Скъпо, но осъзнато като такова след дълго време на израсване и трупане на житейски опит. Всеки един от нас, който обича с чисто сърце книгата, може да разкаже по една интересна, понякога смешна, понякога по детски тъжна история за първия си опит и досег с нея. Всяка една от тези истории би била привлекателна, би звучала дори романтично, но преди всичко би била искрена. Не заради друго, а затова, че е истинска и е момент, в който нечий дъх е спрял и някой някъде се е докоснал до нещо, което е променило детството му, променило е погледа, усета, та дори и мисълта му за света.

        Сега, когато се опитвам да си спомня за първата книга, която е породила това усещане у мен, се сещам за клишираната фраза на много от нашите родители, баби и дядовци. Те винаги са ни повтаряли, че „книгата е прозорец към света”. Тази фраза в днешно време звучи доста смешно и дори неуместно на фона на съвременния ни начин на живот. Технологиите, различните видове нови медии, възможностите за научаване на много и разнообразна информация напълно заличават функцията на книгата като „прозорец към света”. Неоспорим факт е, че книгата вече не е този прозорец към света, за който са ни говорили нашите близки и учителите ни. Тя вече не е нито прозорец към света, нито верен приятел, нито източник на голямо забавление, нито полезен и точен носител на информация. Книгата като такава „залязва” доста отдавна за някои от по-развитите в света страни и я чака, може би, подобна участ и у нас. След това доста генерално и крайно мнение, искам да сложа едно изключително важно и необходимо „но”. Да, тя не е прозорец; да, тя за доста хора вече не е верен приятел; да, тя не е онова останало в миналото незабравимо забавление. Да, книгата е това, което всеки иска да вярва и знае, че е тя за него и това, което не всеки човек може да види и усети в нея. Необходимото „НО” идва от факта, че въпреки умиращите функции и стойности, които носи книгата, тя остава важна, необходима и търсена от всеки, който я обича. За мен, и вярвам за много от нас, хората чули и разбрали думите на Джордж Карлин, моментите, споделени с подходящата, точна и добре написана книга, са точно това. Те са от тези мигове на „спрял дъх”, за които той ни говори, последвани от приятно вдишване на „глътка чист въздух” от отворения към душата прозорец на книгата. Обяснимо и човешко е, че не за всеки е така и не всеки усеща нещата по този начин. Но за мен е. За мен книгата е любов. И както при любовта всяка следваща е по-силна и по-различна от предишната. Защо за мен е така? Отговорът e: Защото Нещото в душата ми е допуснало Чувството да влезе. То е влязло, настанило се е там и едва ли има намерение да си тръгне някога. Защото любовта е необяснима, независимо към кого и какво е насочена.

         А за  любимата ми книга…

         Не знам коя е книгата, която бих определила като такава.

   Защо ли?

   Защото може би още чака да я прочета, не съм я намерила или Тя мен.

   Защото може би … още не е написана…

Гергана Янчева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s