Как може да се подобри обучението във ВУЗ-овете у нас?

Родното образование често е критикувано за теоретичния си характер, липсата на комуникация с бизнеса, лошата материална база и бавното темпо на работа. И докато някои се възмущават, че няма нито един български университет сред първите 100 в ранглистата на „Ройтерс“ за Европа, Радослав Георгиев, Александър Панайотов, Стела Живкова и Благовест Тренчев са впрегнали своята енергия да променят това. Групата студенти по компютърни технологии и софтуерно инженерство организира HackFMI – първото състезание, което има за цел да подобри обучението във Факултета по математика и информатика към СУ „Климент Охридски”.

Срещнахме се с Радослав Георгиев, за да ни разкаже повече за тази инициатива и иновативните предложения на участниците:

Г-н Георгиев, напоследък все по-често се организират „хакатони”. Обяснете ни какво представляват този тип мероприятия и с какво са по-различни от обикновените състезания?
Хакатон представлява хакерски маратон – писане на код в продължение на няколко дни по зададена тема. Това, с което се отличават повечето хакатони, е, че се пише код и през нощта – т.е. не се спи. Хакатоните са различни спрямо обикновените състезания, защото при тях човек трябва добре да се сработи с отбора си и да работят умно, за да успеят да създадат нещо за кратко време. HackFMI се отличава от останалите хакатони с това, че дори след като мине събитието, работата по проектите продължава в онлайн форма, през Github. Така състезанието поставя основите и на open-source общество във Факултета.
Какво представлява HackFMI? Как се роди идеята за такава инициатива?
HackFMI е тридневен хакатон, насочен изцяло към студентите от Факултета по математика и информатика, като темата на първото му издание беше „Hack For FMI – Какви софтуерни и хардуерни решения могат да създадат студентите от факултета, за да решат проблемите във факултета и университета, които те самите виждат“. Идеята се зароди една късна вечер, когато споделих мнението, че за да потръгне образованието в правилната посока, студентите трябва да посочват проблемите, да предлагат решения, но и да реализират част от тези решения. Идеята имаше повече от нормалния отзвук сред колегите от Факултета по математика и информатика, като след това вземането на решение беше лесно. Защо да не направим хакатон, подобен на тези, които се случват в Princeton? И след това нещата покрай HackFMI се задвижиха.

През какви етапи премина състезанието?
Имаше четири основни етапа. Първият етап беше предварителната регистрация на участници и идеи. Той започна около месец преди събитието. Дадохме възможност на хората да се подготвят добре и да обмислят добре какви проблеми биха могли да се решат. Вторият етап започна в петък на самото събитие – тогава се сформираха всички екипи. Третата фаза на състезанието бе в събота. Тогава се включиха технологични ментори – хора на високи позиции във водещите IT компании, готови да помогнат на участниците. Един от менторите, Тодор Колев от Obecto, си хареса отбор и остана до 4 през нощта в събота, за да им помага. Последният етап беше в неделя – отборите презентираха това, което са постигнали по време на хакатона, след което следваше оценка от журито и официално награждаване.

Колко души взеха участие?
150 студенти взеха участие в първото издание на HackFMI.

Как определихте кои идеи да бъдат разработени?
Самите студенти определят нещата, които да бъдат разработени. Единственото условие е човек да успее да намери поне още един съмишленик и да сформира отбор.

Средно от колко души се състоеше един екип?
Изискванията на състезанието бяха екипът да се състои от минимум двама и максимум петима души. Средно отборите се състояха от трима студенти.

Какъв тип идеи се разработват по време на HackFMI?
Следвайки темата на хакатона Hack for FMI, идеите бяха насочени към академичната среда в контекста на Факултета по математика и информатика. Как може да подобрим обучителния процес? Да намалим опашките? Да имаме по-добра инфраструктура от информационни системи? Да премахнем бариерата между преподаватели и студенти, между студенти и компании? Тези въпроси бяха адресирани по време на HackFMI.

Кои бяха най-популярните идеи сред участниците?
Най-популярните идеи сред участниците бяха свързани с подобрение на Университетската информационна система – СУСИ, както и с комуникацията между преподаватели и студенти при избирането на дати и материали за изпити.

Имаше ли хора, които се отказаха преди финала в неделя?
Имаше екипи, които се отказаха преди финалния ден, но успяха да се разпределят сред другите екипи. Това се случи най-вече поради липса на опит за това как се ръководи екип, на което за съжаление не се обръща много внимание в академичното обучение.

Събитието роди ли работещи решения на проблеми? Какви?
Да, отборите, които спечелиха първите три места, предложиха реални решения на реални проблеми. Например проблемът, който възниква при всеки един студент: „Защо аз уча това?“ е много добре адресиран и визуално решен от отбора, който зае второто място и спечели купата на декана – „Феичките“.

Кои идеи направиха най-силно впечатление на журито?
Идеите, които решиха да излязат извън софтуерните решения. Силно впечатление направиха двамата първокурсници – Ивайло Бъчваров и Огнян Ангелов – които успяха да направят хардуерно решение за достъп до различни зали, използвайки Raspberry pi (хардуерна платформа, позволяваща лесно надграждане).

Какви бяха наградите?
Най-разнообразни – от тест драйв със спортна кола до ваучери за обучения и технологични събития. Имаше парична награда за първите три отбора, както и престижната Купа на декана, която се връчва за големи заслуги в областта на математиката и информатиката. Благодарение на официалните спонсори имаше и награди за отборите, които не успяха поради малко да влязат в челната тройка.

Какво отличи проектите в челната тройка от останалите проекти?
Освен факта, че отборите на първите три места решават конкретни проблеми, това, което ги отличи от останалите, беше доброто изпълнение, завършеността на реализацията и отдадеността към идеята.

Кои са най-големите предизвикателства, пред които се изправят участниците?
Като се започне от сформирането на отбор и необходимостта да се сработиш с него, през липсата на сън и се стигне до осъзнаване в късния следобед в събота, че идеята на участниците няма да сработи във вида, в който са мислили – всички тези преживявания се предоставят от формата на хакатоните.

Какви възможности дава на човек участието в HackFMI?
Участието в HackFMI предоставя на участниците една добра социална среда сред колеги, които най-често няма да видят във Факултета, възможност да имат пръст в решаването на някакъв проблем, възможност да оставят нещо след себе си за идните поколения студенти – приложение, което всички те да използват. Освен положителните страни покрай самия факултет, хакатонът предоставя възможност на студентите и да се докажат пред компании, в които искат да си намерят стаж или работа.

Източник: http://www.economy.bg/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s