„Балкански мотиви в езика и културата на българите. Раждане и съдба“ – Ирина Седакова

Балкански мотиви в езика и културата на българите. Раждане и съдбаВ монографията се изследват и анализират балканските черти в българските текстове, посветени на родилния обред, като се обръща особено внимание на терминологията, обредността и фолклорните материали. Раждането се разглежда като важна част от модела на света, тясно свързана с други негови сфери (календар, народна медицина, демонология и пр.).
Фактите от езика и културата се интерпретират като неделимо цяло. Лексиката и фразеологията на раждането, антропонимиконът и именуването, етнографията на речевото поведение демонстрират типичната за Балканите пъстрота на „своето“ и „чуждото“. Представите за връзката между раждането и житейския сценарий отразяват сложните преплитания между древни митологични аспекти и елементи от народните православни схващания (свързването на култа към Богородица с вярването в предсказанията на демоните на съдбата, възприемането на повторното като синоним на смъртта, маркираността на „съботниците“). Празничният комплекс, свързан с първите стъпки на детето, включва целият спектър от лингвокултурни балканизми, като едновременно разкрива и спецификата на българската традиция на фона на общославянаската и балканската.
В книгата се публикувани теренни записи от последните години, осъществени в градове и села, както и етнолингвистични карти.

„Пред нас е една задълбочена книга, посветена на огромен период от живота на човек – от раждането (и още по- точно от сватбата на бъдещите родители) до първата стъпка. Период, който в живота изтича като един миг. На всяка секунда от този „миг“ най- подробно е „протоколирана“ в мито- ритуалния сценарий на човешкия живот. Авторът на книгата ни въвежда в сложната хронотопна структура на българският родилен текст, да следваме неговите указания , е завладяващо преживяване. Кои сили/персонажи определят съдбата на човека и може ли тя да бъде променена? Как битовите сюжети (къпане, кърмене, обличане), регламентирани в детайли от практически правила, се транспортират в картината на света? И не на последно място, как да се събере цялото това многообразие в една книга? И. А. Седакова още повече усложнява задачата си, като разглежда българската традиция в контекста на балканската картина на света и по този начин подсилва нейната индивидуалност и приноса ѝ в „общобалканския“ фонд. Ван-Женеповските обичаи на преход, с които толкова задълбочено се занимава И. Седакова, определят в широкия смисъл движението на тази книга, нейната логика и пълнота. Струва ми се, че книгата е повече от успешна и нейният успех се дължи на това, че център на вниманието е текстът. Словесен или не, той в крайна сметка е облечен в дума, име, реч. Като червена нишка преминава думата през цялата книга, а думата-име (изключително интересна глава!) е мостът между човекът изобщо и човекът аз. Грандиозният преход от небитието до първата стъпка се извършва от наречения човек. И това още веднъж ни убеждава, че в началото е било Словото.“
Д.ф.н. Т. В. Цивян, главен научен сътрудник, Институт по славянознание-РАН

Д.ф.н. Ирина Александровна Седакова е завършила българска филология в Московския държавен университет. Учила е при акад. Т. Бояджиев, доц. Н.В. Котова , акад. Н. И. Толстой, проф. М.Янакиев. Започнала научната си дейност като българист етнолингвист, тя постепенно разширява кръга на интересите и знанията си и в момента е изтъкнат специалист в областта на хуманитарните науки.

Работи като водещ научен сътрудник в Секцията по типология и сравнително езикознание и ръководи Центъра лингвокултуроложки изследвания Balcanica в Института по славянознание на РАН (Москва). Чете лекции по етнолингвистика и междукултурна комуникация в Руския държавен хуманитарен университет. Преподавала е славянска филология в Русия, Англия, Сащ, била е гост- професор в Италия, Япония и други страни. Редовно организира международни симпозиуми по балканистика и социолингвистика, по изучаване на ритуалния календар и народната вяра.

Автор е на над 300 труда, публикувани в 32 страни, част от които са посветени на езика, фолклора и обредите на българите в славянски, балкански и широк европейски контекст. За Ирина Седакова са еднакво важни фактите от съвременния език (включително рекламата), диалектната лексика, ежедневните ритуализирани практики, както и теренните записи на старинни обреди и фолклор. В нейните изследвания езикът и културната традиция се разглеждат в духа на Московската етнолингвистична школа и Московко-Тартуския семиотичен кръжок като неотделими знакови системи, а съвременните лингвокултурни процеси се интерпретират през призмата на архаиката.

http://www.book.store.bg/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s