сп. „Родина” (1939-1941) – биографичен портрет на авторския колектив

98827Списание „Родина” е посветено на българската историческа култура. В предговора към първата книжка двамата редактори – проф. Богдан Фи- лов и проф. Борис Йоцов, изясняват целта на изданието си : „Задачата, която си поставяме чрез „Родина”, е ясно определена. Чрез това спи- сание ще ратуваме за българска историческа, за българска национална култура.” Излиза в периода септември 1938 – юни 1941 г. в Софияв 12 книжки, като излиза годишно в четири книжки (I год. – септ. 1938–юни 1939; II год. – септ. 1939–юни 1940; III год. – окт. 1940–юни 1941). Всяка книжка има една и съща структура с четири основни раздела: I. Статии; II. Вести и бележки; III. Книжовни оценки; IV. Художествен преглед. Рубриката „Вести и бележки” съдържа научни съобщения, култу- рен преглед, информации за изложби, музейни сбирки и др. Печата се в печатница „С. М. Стайков”, като се издава от издателство „Казанлъшка долина”.  Годишният абонамент за списанието е 200 лв. Излиза в тираж 4000–3500. Според програмата си ратува за създаване на „културно-исторически мироглед, национална гордост и самочувствие”.

Задачата на списанието е да „дава национални идеали”, да възпитава във „философско-историческа и нравствено-героична насока”. Обхватът на поместените материали е доста обширен – засягат българската история и археология, културната и литературната история, българския бит, език, фолклор, българското изкуство, както и интересни въпроси на световната култура, имащи отношение към България, разгледани в историческа перспектива. Художествени творби не се поместват. Помества статии по теория на историческата наука, по антична, западноевропейска и българска история; разглежда теории, държавно право, конституции и др. Литературната наука е представена с изследвания за старобългарска литература и преписи на старобългарски паметници, с коментар, с очерци за възрожденски и нови литературни творци, рецензии за новоизлязла научна и художествена литература и за научни издания в чужбина.

Богдан Димитров Филов е единият главен редактор на списанието. Роден е на 28.03.1883 г. в Стара Загора. Баща му е Димитър Филов от Калофер, който има заслуга за сполучливото Съединение на 06.09.1885 г. в Пловдив, включва се като командир във Временното правителство, а след това в Сръбско-българската война като подполковник командва Централната колона, която овладява Цариброд и се сражава за Пирот на 15 ноември 1885 г. След войната е изпратен в Русе като командващ трета пехотна бригада. Тук подполковник Филов оглавява русофилските бунтове срещу Регентството на 18.02.1887 г., заедно с Атанас Узунов и Олимпий Панов. Бунтът е потушен бързо, а подполковник Филов умира от раните си в болницата, като съществуват подозрения, че е и отровен. Майка му е Елисавета Сахатчиева от Карлово, мъчително трудно получава разрешение да го погребе след разстрела на останалите заговорници на 22.02.1887 г. Елисавета остава вдовица с трима сина. През 1900 г. завършва с отличие класическия отдел на Първа софийска мъжка гимназия в София. След завършването си се записва в историко-филологичския факултет на Софийското висше училище. Година по-късно получава стипендия от Министерството на народното просвещение за продължаване на обучението си по класическа филология в Лайпциг. Богдан Филов учи класическа филология във Вюрцбург от есента на 1901 до лятото на 1902 г., наблягайки върху усвояванането на немския език. През октомври 1902 г. той е вече в Лайпциг, където престоява две години. Здравословни проблеми го принуждават да се прехвърли от Лайпциг във Фрайбург, където посвещава две години на своята докторска дисертация. През пролетта на 1906 г. се завръщав България. Веднага е назначен за учител в Трета софийска мъжка гимназия, но от 1 май е командирован в Народния музей. От 01.09.1906 г. е преместен във Втора софийска мъжка гимназия, но Филов отправя молба до министър Шишманов, в която посочва защо смята за неуместно посо- ченото назначение, искайки да работи в Народния музей. Филов започва кариерата си в Народния музей под ръководството на Вацлав Добруски. Oт 20.02.1910 г. Богдан Филов е изпълнителен директор на Народния музей, на който става титуляр от 1.06.1911 г. През 1910 г. публикува знаменитата си студия „Археологически паралели“, смятана и днес за настолен учебник по антично изкуство за преподаватели и студенти. От 1920 г. е директор на Българския археологически институт; избран е и за професор по археология и история на изкуството в Софийския университет. След смъртта на проф. Любомир Милетич е избран за председател на Българската академия на науките, какъвто остава до октомври 1944 г.В края на 1938 г. Филов е поканен за министър на народното просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов, като остава такъв до 11.04.1942 г., а от 15.02.1940 г. с Указ №8 на цар Борис III е избран за министър-председател на България до 14.09.1943 г.От 09.09.1943 г. до 09.1944 г. е регент след смъртта на цар Борис III на 28.08.1943 г., като негов приемник е малолетния престолонаследник Симеон II. Членове на регентския съвет са и княз Кирил и генерал-лейтенант Никола Михов. Осъден е от Народното събрание на смърт за противонародна дейност на 01.02.1945 г. и присъдата е изпълнена в нощта на 01. срещу 02.02.

Борис Иванов Йоцов е другият главен редактор на списанието. Роден е на 08.02.1894 г. във Враца. Баща му е доброволец в Сръбско-българската война. Брат му Никола Иванов Йоцов (роден на 17.02.1892 г.) е бил студент в Рисувателното училище и на него е посветена рецензия за една изложба, в която са включени и картини на младия български художник; участвал в Балканската и Междусъюзническата война и загинал на 18.03.1913 г. По повод смъртта му Борис Йоцов написал три стихотворения, посветени на убития брат и на подвига на българския воин, героично паднал със святото име на България. Завършва славянска филология (1913-1916) и право (1918-1920) в Софийския университет. Работи като гимназиален учител в Първа и Трета мъжка гимназия и Механо-техническото училище в София.  След това специализира славянска филология в Прага (1923-1925), във Варшава (1927) и Виена. От 1929 г. е доцент, а от 1935 г. – професор в Софийския университет. В периода 1935-1936 г. е декан на Историко-филологическия факултет. През 1936 г. става директор на Народния театър в София, а по-късно главен секретар на Министерството на народното просвещение. Като министър на народната просвещение в правителствата на Богдан Филов (11.04.1942-14.09.1943) и Димитър Божилов (14.09.1943-01.06.1944) провежда политика на монархофашизма в областта на образованието и културата. В студиите си проф. Йоцов изследва българския етнос и народната душевност, възрожденската литература, връзките между европейските и славянските литератури с българската, творчеството на редица писатели и други творци. Поместени са най-вече в „Годишник на Софийския университет” и сп. „Родина”. Осъден от Народното събрание на смърт, пет милиона лева глоба и конфискация на имуществото и е екзекутиран на 01.02.1945 г.

Иван Генчев Богданов е един от сътрудниците на списанието. Роден е на03.05.1910 г. във Велико Търново. През 1929 г. завършва гимназия, а през 1936 г. завършва право в Софийския университет. В продължение на дълги години работи като стопановед и юрисконсулт в държавни  учреждения и като адвокат на частна практика в София. С решение 1844 от 12.08.1948 г. на централната комисия по чл. 59 от Закона за адвокатите Иван Генчев е заличен от списъка на адвокатската колегия. Като причини са посочени, че преди 09.09.1944 г. Богданов е подчертан реакционер и германофил, а след 09.09. се очертава като прикрит враг на Отечествения фронт. Посочено е и, че се движи и дружи с отявлени реакционери, както и че е проводник и разпространител на най-злонамерени слухове. Затова е принуден да се преквалифицира като юрист-стопановед и да работи в „Деспред”, като референт-ръководител. Той е един от основателите на Съюза на свободните писатели през 1990 г.  Започва да публикува през 1933 г. в литературния и периодичния печат, през 1940 г. излиза първата му книга („Илия Блъсков, Народен просветител и писател“). Сътрудничи на сп. „Златорог”, „Съдба”, в. „Мир”, „Вечер” и др. Иван Богданов е автор на повече от 70 книги – монографии, студии, очерци, енциклопедични речници и справочници– “Българската литература в дати и характеристики”, “Речник на българските псевдоними”, “Българска литературна периодика”, “Енциклопедичен речник на литературните термини”, “Тринадесет века българска литература – събития, автори, произведения, библиография, синхронен репертоар 681-1981. Ч. 1-2”(1983) и др. В периода от 1947 г. до 1960 г. му е забранено да печата и издава. Иван Богданов никога не е заемал никакви постове в институции и организации. Умира през 1992 г.

По повод приноса на проф. Йоцов и списание „Родина” в българската културна история неговият по-малък син, Богдан Йоцов, пише: „А като преподавател проф. Йоцов се занимаваше много с житейската съдба на народните будители. Пишеше непрекъснато статии за тях, особено в сп. „Родина”. Той заедно с проф. Филов успяха да направят това издание средище на интелектуалния елит.”

Списък на използваните източници:

  1. Български периодичен печат 1844-1944. Т.–2. София, Народна библиотека „Кирил и Методий”, 1978.
  2. Енциклопедия „България”. Т.–3. София, изд. на БАН, 1982.
  3. Енциклопедия „Българска книга”.София, Пенсофт, 2004.
  4. Кратка българска енциклопедия. Т. – 5. София, изд. на БАН, 1964.
  5. Речник на българската литература. Т. – 3 П-Я. София, изд. на БАН, 1976.
  6. Пешева, Кичка. Проф. Борис Йоцов и списание „Родина”.– Демокрация, № 215, 11 септември 1996, с. 10
  7. <http://www.argumenti.net/?p=80>
  8. <http://bibliosphere.eu/?p=1728>

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s