Могат ли и как бедните страни да станат богати?

есе за конкурса за студентско есе на Българската макроикономическа асоциация
2014

Наскоро четох статия, в която се казваше, че на Земята има достатъчно храна, вода,енергия… Просто количествата не се разпределят равномерно! Замислих се по този въпрос. Как става така, че имаме всички ресурси – енергийни, водни, дори парични – и има такива недостатъци?! Какъв е отговорът?

Отговорът е, че голяма част от хората, са егоисти. Алчни човеци, които не ги е грижа какво се случва наоколо. Които гледат своето удоволствие; които забравят какво е да нямаш храна за утрешния ден или просто никога не са знаели какво е това; какво означават думите „нямам”! Не говорим за пари за нови дрешки, за скъпи коли и луксозни къщи! Говорим за пари за храна, за вода! За неща, с които някои хора са свинкнали по презумпция, че ги има!

И затова той, обикновеният човек, се озлобява. Опитва се да изкара месеца, вечно е неблагодарен дори и за малкото, което има. Вечно гледа в чуждата „паничка” и се чуди защо той никога не получава повече. Става още по-лошо, когато всеки ден попадаме на статии как разни холивудски знаменитости са дарили някаква сума за благотворителност. И въпросът е, че ние не им вярваме; за нас, това си е PR в най-висша форма. Не е нужно да помагаш, но е хубаво да го правиш! А когато четем за тези хора, които живеят в палати на стойност милиарди долари и в следващия момент прочетем как са дарили 10 000 % на децата в Хайти, си мислим „Стига бе, само толкова ли ще дадат! Не ги е срам!”. И не знаеш да се радваш ли, че все помагат, или да се ядпсваш, че задължително го правят пред медиите…

Идеята ми е, че не трябва да има такова разпределение на страните по света – като бедни и богати. Трябва да има равни. Грешно е да говорим за уеднаквяване на всички критерии. Просто всеки гражданин „на света” трябва да има равни права и свободи. Ако го няма това равенство, няма как да има и равенство на по-високо ниво. Това е структура с форма на пирамида. При равен старт като човешко същество, имаш и равен старт за развитие – да се образоваш, да си намериш работа, но не такава, на която просто да работиш, за да изкараш пари и да си купиш хляб. А работа, която да вършиш с удоволствие, с любов. Щастието на отделните индивиди е в основата на всичко.

И на въпроса – бедните страни могат да бъдат богати. Те просто имат нужда от помощ – може би не само парична, но това е строго индивидуално. Според мен икономиката на нито една държава в света не е в „съвършено” състояние. Навсякъде има нужда нещо да се доизкусури. И за да не казваме само, че бедните страни имат нужда от помощ, понеже всички други са си добре, ето един пример. Президентът на САЩ, Барак Обама, спечели изоборите със едно изявление, желание – да развие социалната политика на САЩ, която в момента е всичко друго, но не и социална. В САЩ социалната политика е в много по-лошо състояние, отколкото на т. нар. бедни страни.

За да разберем може ли бедните страни да станат богати, трябва да проследим откъде е дошла тази „беднотия”. Да проследим всяка една ношка назад във времето, доколкото е възможно. Да видим къде се е пропукала „идилията”; да отговорим на въпросите „Кой?”, „Кога?”, „Къде?”, „Как?” и най-вече „Защо?”. Защото за да тръгнат нещата на по-добро, първо трябва да е налице ЖЕЛАНИЕ за промяна. Но истинско. Не привидно, не просто колкото да замажем очите на околните. Истинско и безкористно желание за промяна. И това желание не трябва да е само в умовете на тези, които управляват дадената държава, но и на целия народ. Защото те всички са едно цяло.

Как се доказва това желание?! Не е нужно да се пролива кръв! Според мен отговорът никога не може, а и не трябва да е проливането на невинна кръв. Безсмислените войни никога не са довели до нещо добро. Да, ако погледнем назад, може и да изглежда така. Но трябва да се абстрахираме от сегашното си положение, от самите нас дори, за да можем да установим къде е истината.

Нещо, което ми прави голямо впечатление, че страните, определени от Световната банка и Международния валутен фонд, като най-бедните страни в света (Heavily Indebted Poor Countries, HIPC), са 39 на брой . Те са опрделени с високо ниво на бедност и на дългова задлъжнялост, и се нуждаят от безвъзмездна помощ. 36 страни обаче получават частично или пълно облегчаване на дълга – 33 в Африка, две в Южна Америка и една в Централна Америка. Три държави са бедни, но не покриват необходимите изискавния, за да имат правото да получават помощи. Което е пълен абсурд! Хем са бедни, хем имат нужда от помощ, но просто не покриват някакви изисквания! Изискването не е ли да са бедни, не е ли да имат нужда от помощ!? Повече от очевидно е, че това е налице. Защо тогава се получава така?! Това са страни, които явно не успяват да се справят сами – съответно всичко потъва – икономика, образование, дори и технологично и информационно развитие. Без помощ, те няма да имат възможността да изплуват на повърхността и да поемат така необходимата им глътка свеж въздух. И положението ще става по-лошо, защото това са нации без бъдеще. При които липсва ресурсът „опция за бъдеще”. Те нямат училища, нямат и пари, за да ги изградят, защото това не е техен приоритет. Приоритет е да оцелееш. Без места за образование, няма да има и образовани млади хора. След време недостигът на лекари и учители ще става все по-голям и кризата ще се задълбочава. А това, което им е необходимо, е една протегната ръка за помощ. И това е начало.

Но в списъка на страните по бедност на населението картината е различна. Страните с процент на бедност на населението са повече от страните, определени от Световната банка. В този списък вече влизат и страни от Европа. Това разминаване се получава от факта, че има и страни, където човек преживява деня с по-малко от 2 $ на ден. Тези страни също са бедни. Немотията също властва там. И не е нужно те да са богати, за да бъде всичко наред. Имат нужда просто от нормално съществуване, от правото на живот, което е присъщо и неотменно на всяко човешко същество. Лошото е, че предлаганат помощ, определено не е „безвъзмездна”. Освен строгите мерки за приемане не членки, които да получават помощ, страните биват принуждавани да приемат законови промени, които не им помагат да излязат от неприятното си положение, а даже влошават проблемите им.

Много интересно и как критериите за бедност се разминават. По-големите, по-богатите и по-развитите страни имат едно виждане за това що е бедност, докато други определят бедността с цифрата по-малко от 2 $ на ден.

В Руанда, Централна Африка, 82,37% от населението, което е 7 954 013 души, преживяват с по-малко от 2 $ на ден, а от тях 63,17% преживяват с по-малко от 1 $ на ден. Този долар не може да стигне за хляб, не може да стигне за лекарства, още повече няма как да стигне за ток, вода, учебници! Потресаващо е, че в XXI век все още продължават да умират от глад, а много често умират малки и невръстни деца, които дори не са имали шанса да опитат да се борят.

Според мен трябва да се определи не само праг на бедността, но и праг на богатството. Ако една държава има по-голям БВП на края на годината от определния, то тя е длъжна да изпрати безвъзмездна помощ, която да бъде разпределена между бедните страни. Определено ще има много сърдити от тази картинка, които ще си кажат: „Работим си и си имаме пари, защо да им даваме?! Да се хванат на работа и те!”. И това го казвам, защото тези думи съм ги чувала. А не е нормално да гледаме само своето благополучие… Не се знае какво ще се случи утре, тъй като всички много добре знаем, че материалната страна на нещата е преходна и след време богатите може да бъдат на мястото на бедните. Тогава те ще търсят помощ и ще се нуждаят от такава.

Трябва да бъдем хора! Да бъдем човечни и да си помагаме взаймно! Милосърдието и хумаността са отговор на проблемите. И има два начина, за да успеем – преглъщаме гордостта и помагаме на бедните или си затваряме очите и продължаваме напред сами. Верният отговор е само един. Или ще успеем заедно, или ще се провалим заедно.

Използвани източници:

  1. Heavily indebted poor countries http://en.wikipedia.org/
  2. List of countries by percentage of population living in poverty http://en.wikipedia.org/
  3. 20 Poorest Countries In The World http://www.therichest.com/
  4. World’s Poorest Countries http://www.infoplease.com/автор Светослава Димитрова

Забранете библиотеките!

Книги 4Просто не разбирам, как е възможно нещо толкова очевадно да убягва на всички. Глобално престъпление с библейски пропорции – Библиотеките!

Когато изобретяват грамофона, предполагам, че производителите на пиана по света са изпаднали в истерия. Същото се случва с музикалната индустрия с появата на радиото. И по същия начин продължава през целия 20. век, с магнетофоните, видеото … През последните 10-ина години, постоянно се вдига шум около музикалната и филмовата индустрии – скъпо и прескъпо, навикани, холивудски адвокати летят по всички краища на света, за да съдят хората. ФБР прави показни арести на хлапета, които качват филми в нета! Това, което не мога да проумея и разбера е защо прокурорите не са по петите на истинските престъпници. Е, как кои – библиотеките, разбира се!

Всеки един библиотекар по света, би следвало да бъде съден за милиони и хвърлен зад решетките! Защо ли, ами защото именно те са истинските “ъплоудери”, библиотеката си е истинска криминална организация, онези, които споделят файлове! Още от времето на Великата Александрийска Библиотека, те “споделят” без позволение и без да плащат, защитени авторски материали и трудове. От хиляди години, че и до днес те са изградили своята прогнила организация, която прави Сицилианската Мафия, да изглежда като невинна ученичка!

В името на справедливостта и на това, че трябва да бъдем отговорни и да изтърпим последствията от действията си, трябва да забраним всички библиотеки по света! Защото всяко малко момиченце, което се прибира вкъщи с копие на “Пипи Дългото чорапче” е безсрамен “downloader” на защитен с авторски права продукт, а майка му “безскрупулен” съучастник в това мерзко и презряно престъпление! Библиотеките са един гигантски Pirate Bay, които ни подтикват да извършваме престъпления.

А именно, да споделяме информация!

Йохан Карлсон

Източник:  http://www.manager.bg/

Алдомировци със „Застъпници за пътна безопасност“

IMG_0016На 06 април 2014г. в село Алдомировци ще се проведе съвместна инициатива на екип  „Застъпници за пътна безопасност“ от село Алдомировци и сдружение „Отворена младеж“.

Мероприятието ще се състои в Народно читалище „Светлина“от 13 часа, като ще включва:

• алкоочила, симулиращи различен промил алкохол в кръвта, без да сте употребили такъв;

• симулатор за шофиране в рискови ситуации – високотехнологична машина, пресъздаваща чрез 3D платформа усещане за шофиране, максимално близко до реалното;

• специално разработен кантар, който показва колко тежи човек при удар със скорост от 50, 90 или 130 км/ч;

• пъзел, показващ на участника невъзможността на човек да върши две различни дейности с еднаква концентрация.

Екипът се състои от четирима души от с. Алдомировци с ръководител Светослава Бориславова Димитрова. Младежите направиха одит на ул. „Алдомировска“, село Алдомировци като в продължение на един час наблюдаваха нарушенията, които се извършваха от страна на водачи на МПС и пешеходци. Общо са наблюдавани 83 моторни превозни средства и са констатирани 87 нарушения. 23% от водачите не спазват дистанция. 10% спират неправилно. 34% шофират без предпазни колани. 16% шофират с превишена скорост. 8% използват мобилен телефон по време на шофиране. 5% пренебрегват знак „СТОП“. Екипът достигна до изводите, че много шофьори не ползват предпазни колани. Голям брой от тях не съобразяват скоростта си, особено като се има впредвид, че това е населено място, в което децата непрекъснато карат велосипеди. Колоездачите от своя страна са без каски, светлоотразители или каквито и да било индикации. Пешеходците пресичат навсякъде, поради липсата на пешеходни пътеки в наблюдавания район. Липсата на тротоари ги принуждава да използват платното за движение.

Проект „Застъпници за пътна безопасност“ е съфинансиран по програма „Младежта в действие“ на Европейския съюз, дейност 1.3, чрез НЦ „ЕМПИ“. Той има за цел да възпита в младежите умение не само да откриват проблемите, а и да търсят начини за отстраняването им.

http://www.open-youth.org/