„Майстора на куполи“ от Елиф Шафак

majstora-na-kupoli-elif-shafak

„Бяхме шестима. Майстора, калфите и белият слон. Строяхме всичко заедно. Джамии, мостове, медресета, кервансараи, приюти, акведукти…
Мисля за Истанбул всеки ден. Хората се разхождат в дворовете на джамиите и сигурно предполагат, че те са там от времето на Ной. А не е така. Ние ги построихме. Мюсюлмани и християни, майстори и роби, хора и животни, ден след ден.
Но Истанбул е град на бързата забрава. Всичко се пише върху вода, с изключение на творбите на Майстора. Те са от камък.
Под един от тези камъни скрих тайна. Мина много време, но може да е още там и да чака някой да я намери. А ако я открият, дали ще я разтълкуват?“
Из книгата

Истанбул от ХVІ век: Пътник без билет пристига в града с изключителен дар за Султана. Джахан е сам в непозната страна, без други земни притежания освен Чота, необикновен бял слон, предопределен да стане част от султанската менажерия. И така започва епично приключение, което ще издигне младежа със скромен произход до най-висшите рангове на султанския двор. По пътя той ще срещне лукави придворни и лъжливи приятели, цигани, укротители на свирепи животни и красивата принцеса Михримах. На гърба на Чота той ще достигне до най-отдалечените кътчета на империята и обратно. И един ден ще влезе в полезрението на султанския архитект – Синан. Това е случайна среща, която ще промени съдбата на Джахан завинаги.

Изпълнен с вълшебства, цветове и разгръщащ се на фона на обществените вълнения от времето на архитектурния ренесанс на Турция, „Майстора на куполи“ е впечатляващ разказ за войни, епидемии, забранени чувства и чистата любов между едно момче и неговия слон.

България е третата страна, в която романът излиза след Турция (в края на 2013) и Великобритания (на 6 ноември 2014). Предстои да се издаде в още 14 държави, сред които Франция, Германия, Испания и Дания.
Разкошен и пищен, настоящият роман от Елиф Шафак е уловил очарованието на Истанбул, града на два континента, който възпява. Той е едновременно космополитен и интригуващ, груб, но въпреки това елегантен, изобилстващ от любов и жестокост – ярък и жив. Изтъкан от всички цветовете на Османската империя, от времето когато Истанбул е пулсиращ от живот център на цяла цивилизация, „Майстора на куполи“ е магичен и въздействащ разказ за едно момче и неговия слон, попаднали в свят на чудеса и опасности.

Отзиви
„Приказка за Османската империя от времената на Султан Великолепни… Какво по-магическо от това? А когато приказката е разказана с усета и финеса на Елиф Шафак, насладата се топи в устата като пилаф с мед и стафиди.“
Левена Лазарова, главен редактор на сайта „Момичетата от града“

„Неповторимата дарба на Шафак да развива увлекателни, автентични и наситени с подкупващо искрена и дълбока мъдрост истории прави книгата чудесно четиво, а нейният Истанбул отново сякаш диша – космополитен, шарен, удивителен с контрастите си, населен с разнолики персонажи…“
Искра Ангелова, актриса и журналист

„Магичен и колоритен като всеки неин роман, „Майстора на куполи“ впечатлява с приключенски дух и с усещане за опасност, описана толкова красиво, че чак ти се прищява да попаднеш в центъра на събитията. Опасно добра Елиф Шафак! Майсторски изящно перо и още един купол в царството на книгите! Освен всичко друго получаваме на хартия такъв Истанбул, в който да се влюбваме отново и отново.“
Мила Иванова, главен редактор на списание „Всичко за жената“

Може да закупите от store.bg

„Затворник по рождение“ – Джефри Арчър

26668Големият майстор разказвач Джефри Арчър представя новия си роман – сага за изкуплението и отмъщението.

Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал. Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.

„Изкусна фабула, кадифен стил.“
Ню Йорк Таймс

http://www.book.store.bg/p26668/zatvornik-po-rozhdenie-dzhefri-archyr.html

сп. „Родина” (1939-1941) – биографичен портрет на авторския колектив

98827Списание „Родина” е посветено на българската историческа култура. В предговора към първата книжка двамата редактори – проф. Богдан Фи- лов и проф. Борис Йоцов, изясняват целта на изданието си : „Задачата, която си поставяме чрез „Родина”, е ясно определена. Чрез това спи- сание ще ратуваме за българска историческа, за българска национална култура.” Излиза в периода септември 1938 – юни 1941 г. в Софияв 12 книжки, като излиза годишно в четири книжки (I год. – септ. 1938–юни 1939; II год. – септ. 1939–юни 1940; III год. – окт. 1940–юни 1941). Всяка книжка има една и съща структура с четири основни раздела: I. Статии; II. Вести и бележки; III. Книжовни оценки; IV. Художествен преглед. Рубриката „Вести и бележки” съдържа научни съобщения, култу- рен преглед, информации за изложби, музейни сбирки и др. Печата се в печатница „С. М. Стайков”, като се издава от издателство „Казанлъшка долина”.  Годишният абонамент за списанието е 200 лв. Излиза в тираж 4000–3500. Според програмата си ратува за създаване на „културно-исторически мироглед, национална гордост и самочувствие”.

Задачата на списанието е да „дава национални идеали”, да възпитава във „философско-историческа и нравствено-героична насока”. Обхватът на поместените материали е доста обширен – засягат българската история и археология, културната и литературната история, българския бит, език, фолклор, българското изкуство, както и интересни въпроси на световната култура, имащи отношение към България, разгледани в историческа перспектива. Художествени творби не се поместват. Помества статии по теория на историческата наука, по антична, западноевропейска и българска история; разглежда теории, държавно право, конституции и др. Литературната наука е представена с изследвания за старобългарска литература и преписи на старобългарски паметници, с коментар, с очерци за възрожденски и нови литературни творци, рецензии за новоизлязла научна и художествена литература и за научни издания в чужбина.

Богдан Димитров Филов е единият главен редактор на списанието. Роден е на 28.03.1883 г. в Стара Загора. Баща му е Димитър Филов от Калофер, който има заслуга за сполучливото Съединение на 06.09.1885 г. в Пловдив, включва се като командир във Временното правителство, а след това в Сръбско-българската война като подполковник командва Централната колона, която овладява Цариброд и се сражава за Пирот на 15 ноември 1885 г. След войната е изпратен в Русе като командващ трета пехотна бригада. Тук подполковник Филов оглавява русофилските бунтове срещу Регентството на 18.02.1887 г., заедно с Атанас Узунов и Олимпий Панов. Бунтът е потушен бързо, а подполковник Филов умира от раните си в болницата, като съществуват подозрения, че е и отровен. Майка му е Елисавета Сахатчиева от Карлово, мъчително трудно получава разрешение да го погребе след разстрела на останалите заговорници на 22.02.1887 г. Елисавета остава вдовица с трима сина. През 1900 г. завършва с отличие класическия отдел на Първа софийска мъжка гимназия в София. След завършването си се записва в историко-филологичския факултет на Софийското висше училище. Година по-късно получава стипендия от Министерството на народното просвещение за продължаване на обучението си по класическа филология в Лайпциг. Богдан Филов учи класическа филология във Вюрцбург от есента на 1901 до лятото на 1902 г., наблягайки върху усвояванането на немския език. През октомври 1902 г. той е вече в Лайпциг, където престоява две години. Здравословни проблеми го принуждават да се прехвърли от Лайпциг във Фрайбург, където посвещава две години на своята докторска дисертация. През пролетта на 1906 г. се завръщав България. Веднага е назначен за учител в Трета софийска мъжка гимназия, но от 1 май е командирован в Народния музей. От 01.09.1906 г. е преместен във Втора софийска мъжка гимназия, но Филов отправя молба до министър Шишманов, в която посочва защо смята за неуместно посо- ченото назначение, искайки да работи в Народния музей. Филов започва кариерата си в Народния музей под ръководството на Вацлав Добруски. Oт 20.02.1910 г. Богдан Филов е изпълнителен директор на Народния музей, на който става титуляр от 1.06.1911 г. През 1910 г. публикува знаменитата си студия „Археологически паралели“, смятана и днес за настолен учебник по антично изкуство за преподаватели и студенти. От 1920 г. е директор на Българския археологически институт; избран е и за професор по археология и история на изкуството в Софийския университет. След смъртта на проф. Любомир Милетич е избран за председател на Българската академия на науките, какъвто остава до октомври 1944 г.В края на 1938 г. Филов е поканен за министър на народното просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов, като остава такъв до 11.04.1942 г., а от 15.02.1940 г. с Указ №8 на цар Борис III е избран за министър-председател на България до 14.09.1943 г.От 09.09.1943 г. до 09.1944 г. е регент след смъртта на цар Борис III на 28.08.1943 г., като негов приемник е малолетния престолонаследник Симеон II. Членове на регентския съвет са и княз Кирил и генерал-лейтенант Никола Михов. Осъден е от Народното събрание на смърт за противонародна дейност на 01.02.1945 г. и присъдата е изпълнена в нощта на 01. срещу 02.02.

Борис Иванов Йоцов е другият главен редактор на списанието. Роден е на 08.02.1894 г. във Враца. Баща му е доброволец в Сръбско-българската война. Брат му Никола Иванов Йоцов (роден на 17.02.1892 г.) е бил студент в Рисувателното училище и на него е посветена рецензия за една изложба, в която са включени и картини на младия български художник; участвал в Балканската и Междусъюзническата война и загинал на 18.03.1913 г. По повод смъртта му Борис Йоцов написал три стихотворения, посветени на убития брат и на подвига на българския воин, героично паднал със святото име на България. Завършва славянска филология (1913-1916) и право (1918-1920) в Софийския университет. Работи като гимназиален учител в Първа и Трета мъжка гимназия и Механо-техническото училище в София.  След това специализира славянска филология в Прага (1923-1925), във Варшава (1927) и Виена. От 1929 г. е доцент, а от 1935 г. – професор в Софийския университет. В периода 1935-1936 г. е декан на Историко-филологическия факултет. През 1936 г. става директор на Народния театър в София, а по-късно главен секретар на Министерството на народното просвещение. Като министър на народната просвещение в правителствата на Богдан Филов (11.04.1942-14.09.1943) и Димитър Божилов (14.09.1943-01.06.1944) провежда политика на монархофашизма в областта на образованието и културата. В студиите си проф. Йоцов изследва българския етнос и народната душевност, възрожденската литература, връзките между европейските и славянските литератури с българската, творчеството на редица писатели и други творци. Поместени са най-вече в „Годишник на Софийския университет” и сп. „Родина”. Осъден от Народното събрание на смърт, пет милиона лева глоба и конфискация на имуществото и е екзекутиран на 01.02.1945 г.

Иван Генчев Богданов е един от сътрудниците на списанието. Роден е на03.05.1910 г. във Велико Търново. През 1929 г. завършва гимназия, а през 1936 г. завършва право в Софийския университет. В продължение на дълги години работи като стопановед и юрисконсулт в държавни  учреждения и като адвокат на частна практика в София. С решение 1844 от 12.08.1948 г. на централната комисия по чл. 59 от Закона за адвокатите Иван Генчев е заличен от списъка на адвокатската колегия. Като причини са посочени, че преди 09.09.1944 г. Богданов е подчертан реакционер и германофил, а след 09.09. се очертава като прикрит враг на Отечествения фронт. Посочено е и, че се движи и дружи с отявлени реакционери, както и че е проводник и разпространител на най-злонамерени слухове. Затова е принуден да се преквалифицира като юрист-стопановед и да работи в „Деспред”, като референт-ръководител. Той е един от основателите на Съюза на свободните писатели през 1990 г.  Започва да публикува през 1933 г. в литературния и периодичния печат, през 1940 г. излиза първата му книга („Илия Блъсков, Народен просветител и писател“). Сътрудничи на сп. „Златорог”, „Съдба”, в. „Мир”, „Вечер” и др. Иван Богданов е автор на повече от 70 книги – монографии, студии, очерци, енциклопедични речници и справочници– “Българската литература в дати и характеристики”, “Речник на българските псевдоними”, “Българска литературна периодика”, “Енциклопедичен речник на литературните термини”, “Тринадесет века българска литература – събития, автори, произведения, библиография, синхронен репертоар 681-1981. Ч. 1-2”(1983) и др. В периода от 1947 г. до 1960 г. му е забранено да печата и издава. Иван Богданов никога не е заемал никакви постове в институции и организации. Умира през 1992 г.

По повод приноса на проф. Йоцов и списание „Родина” в българската културна история неговият по-малък син, Богдан Йоцов, пише: „А като преподавател проф. Йоцов се занимаваше много с житейската съдба на народните будители. Пишеше непрекъснато статии за тях, особено в сп. „Родина”. Той заедно с проф. Филов успяха да направят това издание средище на интелектуалния елит.”

Списък на използваните източници:

  1. Български периодичен печат 1844-1944. Т.–2. София, Народна библиотека „Кирил и Методий”, 1978.
  2. Енциклопедия „България”. Т.–3. София, изд. на БАН, 1982.
  3. Енциклопедия „Българска книга”.София, Пенсофт, 2004.
  4. Кратка българска енциклопедия. Т. – 5. София, изд. на БАН, 1964.
  5. Речник на българската литература. Т. – 3 П-Я. София, изд. на БАН, 1976.
  6. Пешева, Кичка. Проф. Борис Йоцов и списание „Родина”.– Демокрация, № 215, 11 септември 1996, с. 10
  7. <http://www.argumenti.net/?p=80>
  8. <http://bibliosphere.eu/?p=1728>

„Автобиографията на Дядо Коледа“ – Джеф Гуин

Автобиографията на Дядо Коледа 1Както бе разказана на Джеф Гуин.

Всичко започва от една статия за малко известните факти, свързани с Коледа, която журналистът Джеф Гуин трябва да напише за вестника, в който работи. Няколко месеца, след като статия бе публикувана, той получава обаждане от непознат господин, който му казал, че в статията си е разказал историята на един много скъп негов приятел, но написаното не е съвсем вярно и пълно. „И кой може да бъде този скъп приятел?“, попитал Джеф. Вместо отговор последвало набързо спретнато пътуване до Северния полюс и лична среща с този „много скъп приятел“, а останалата част е, както се казва, историята.

Това е едно приказно коледно четиво. „Автобиографията на Дядо Коледа“ съчетава сериозни исторически факти с легендата за Дядо Коледа. И кой по-добре да ни води през седемнадесетте века Коледна магия от самите участници в нея? Както Коледа, така и тази книга е за цялото семейство. Ще се насладите на всяка глава и има по една за всяка студена декемврийска нощ в очакване на Коледа.
Автобиографията на Дядо Коледа 2
Специално, за по-уютното и добро коледно настроение, ви предлагаме тази страхотна книга с две корици, за да можете да изберете вашата истинска коледна магия.

И не забравяйте… По Коледа наистина стават чудеса.

http://www.book.store.bg/

Най-кратките литературни шедьоври в историята

Книги 4Лаконичността е сестра на таланта, признават много писатели. Умението с няколко думи да кажеш много, да събудиш чувства и емоции и да дадеш храна за размисъл е висш пилотаж във владеенето на езика и писателското майсторство, пише „Мениджър Нюз“.

Има какво да научим от майсторите на кратката форма – многословната, разводнена и обезсмислена комуникация затруднява разбирането. AdMe.ru събра малка, но представителна колекция от най-кратките литературни съчинения, останали в историята.

* * *

Веднъж Ърнест Хемингуей се хванал на бас, че ще напише разказ, способен да трогне всеки читател, само от шест думи. Писателят спечелил баса със следното съчинение:

„Продават се детски обувчици. Неносени.” (For sale: baby shoes, never used.)

* * *

Фредерик Браун съчинил най-късия разказ на ужасите на всички времена:

„Последният човек на Земята седеше в стаята си. Изведнъж на вратата се почука…”

* * *

Американският писател О.Хенри спечелил конкурс за най-кратък разказ, който обаче има всички основни съставки на традиционния разказ – завръзка, кулминация и развръзка:

„Шофьорът запали цигара и се наведе над резервоара, за да види останал ли е в него бензин. Покойникът беше на 23 години.”

* * *

Англичаните също организирали конкурс за най-кратък разказ. Този път условията на конкурса били в съчинението да се споменава кралицата, Бог, секс и някаква мистерия. Първо място печели авторът на разказа, който впоследствие се превръща в популярен виц:

„О Боже – възкликна кралицата. – Бременна съм. От кого ли?”

* * *

Най-класическият пример за прословутата лаконичност на древните спартанци е отговорът на писмото, изпратено от македонския цар Филип II, завоювал много гръцки градове:

„Съветвам ви веднага да се предадете, защото ако армията ми влезе в земите ви, ще унищожа вашите градини, ще поробя хората и ще разруша града.”

На което спартанските ефори отговорили писмено:

„Ако”.

 
* * *

Виктор Юго изпратил на издателя си ръкописа на романа „Клетниците” със съпровождащо писмо:

„?”
На което получил отговор:

„!”

* * *

В конкурс за най-кратка автобиография победила французойка, която написала:

„Преди имах гладко лице и смачкана пола, а сега – обратното.”

Източник:  http://www.obekti.bg/