Днес е Спасовден

СпасовденДнес е Спасовден. Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден. Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Ерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.

В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях – Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия през нощта росен. С него могат да се лекуват болните.

Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните вярвания гласят още, че, ако на Спасовден вали дъжд, годината ще е богата, а реколтата – обилна.

На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят е и празник на хлебари и сладкари.

Източник:  http://www.vesti.bg/

Великден е!

ВеликденДнес е Възкресение Христово – Великден, – най-големият празник за всички християни, наричан празник на всички празници. Смята се, че възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род. Великден е сред така наречените подвижни празници и се определя в зависимост от първото пролетно пълнолуние.  Според православната традиция Възкресение Христово се предшества от Великия пост. Той започва седем седмици преди Великден и включва 40 дни и Страстната седмица. Утвърден е в памет на 40-дневния пост на Исус Христос и на последната седмица от земния живот на Спасителя, на неговите страдания и на смъртта му на кръста.

През това време християните трябва да се покаят, да очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят за достойното посрещане на християнския празник. Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата. И в обичаите, и в обредите тясно се преплитат езичеството и християнството, което определя колоритността на българския Великден. Обредните хлябове за празника се месят на Велики четвъртък. Украсяват се с различни шарки, изваяни от тесто, като повечето изображения имат символично значение. Обикновено в украсата се включват червени и бели яйца. Приготвят се по няколко обредни хляба – един се нарича за къщата и се раздава на Великден на членовете на семейството, други се даряват на кумове и на роднини.

У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на 17-ти век във Франция, откъдето се пренася и в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците „панетоне“, а в Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Смята се, че в България козунакът е дошъл в периода 1915-1920 година. В навечерието на самия Великден се ходи на църква. След празничното богослужение християните отнасят запалените свещи вкъщи.

На празника деца и възрастни се чукат с червени яйца, като гледат чие яйце ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината. По традиция през празничните дни на Великден се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание.

На Великден е първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни. То е буйно и весело. И е израз на радостта на хората от възкръсването на природата за нов живот, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото.

Източник:  http://www.vesti.bg/

Разпети петък – най-тъжният ден

Разпети ПетъкВелики петък е най-тъжният ден за християните. На този ден Божият син Исус Христос е бил разпитван, осъден и разпънат на кръст. „Той бива разпитван, вина Му вменили, а Пилат, пoдстрекан от тълпата, която ревяла „Разпни Го“, му издал тежка присъда“, така гласи разказът и на четиримата евангелисти – Матей, Марк, Лука, Иоан. В този ден Исус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец – „изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове“, принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник. Бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа.

На този ден в християнските храмове е неговото опело. На Разпети петък от Страстната седмица постът е особено строг. Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие, дори вода. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.

Снощи, на утринната служба (на Велики четвъртък вечерта) в православните храмове в цялата страна се четоха 12 откъса от Евангелието, които разказват за страданията на Исус Христос . Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит оглави богослужбата на Велики четвъртък в патриаршеския храм „Св. Александър Невски“.  По време на богослужението вярващите държаха запалени свещи – символ на величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните. В центъра на храмовете беше изнесено Христовото Разпятие. Свещениците, а след тях и всички богомолци се поклониха и целунаха Св. Кръст с изобразения на него разпнат Спасител.

На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ принесъл себе си в жертва, а се извършва богослужение, наречено Царски Часове. На вечернята в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смърт и погребение. Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма, се издига символичен гроб, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащеницата – платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Християните се покланят на плащеницата, символично преживявайки момента на смъртта и погребението на Господа. По време на вечерното богослужение Плащеницата се изнася от олтара и се извършва специално богослужение, наречено опело Христово. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от тях се нарича „Плачът на Богородица“ – молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя син и го призовавала, произнасяйки скръбни слова.

На Разпети петък, патриарх Неофит, в съслужение със Знеполския епископ Йоан, ще оглави богослужението за „опелото Христово“ от 19.30 ч. в митрополитския катедрален храм „Света Неделя“ в София.

Поклонението продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста и настъпването на Великден.

Източник:  http://www.vesti.bg/

Велики Четвъртък

923394_605740406105524_1002897345_n
Днес е Велики Четвъртък – денят, в който Иисус Христос събира своите ученици и на Тайната вечеря установява тайнството Евхаристия.

Днес е денят и в който се боядисват яйцата. Първото задължително е червено. Ако не успеете да свършите тази работа днес, можете да боядисате яйцата и в събота.

С първото яйце се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което досега е престояло в къщата, за да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.

На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденския хляб. Той носи най-разнообразни названия по територията на България – великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсява с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.

У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага червено яйце.

Източник:  http://www.24chasa.bg/

Страстната седмица

Страстната седмицаВеликден е празникът на всички православни християни. Той прославя прехода към вечността. Денят на празника е определен от Първия вселенски събор през 325 г. Католиците празнуват Великден в дните между 22 март и 25 април. Те използват григорианския календар. Православните християни използват юлианския календар и празнуват между 4 април и 8 май. Протестантите честват Великден в зависимос от местните традиции – на запад с католиците, а на изток – заедно с православните.

Страстна семица се нарича седмицата преди Великден. Това е последната седмица от великите пости. В края на постите от 1 до 3 дни се “тримири” – не се яде или пие нищо, освен вода. Богослуженията, които се извършват през страстната седмица са посветени на страданията и смъртта на Исус. Всеки ден от седмицата се нарича Велик. Най-тържествени са службите от четвъртък до събота.

Велики четвъртък (Велик маслосвет, Василиева литургия, вечерта – Последование на 12-те Евангелия). На Велики четвъртък се припомнят 4 събития. Смята се че те са станали точно на този ден. Това са Тайната вечеря, молитвата на Исус в Гетсиманската градина, умиването на нозете на апостолите от техния Учител в знак на смирение и любов към тях и предателството на Юда. На утренята (отслужва се на Велики четвъртък вечерта) се четат 12 откаса от Евангелието, които разказват за страданията на Исус. По време на службата вярващите държат в ръце запалени свещи. На Велики четвъртък преди изгрев слънце се боядисват яйцата.

Велики петък или Разпети петък (Царски часове, Вечерня с изнасяне на Плащеницата, вечерта – Опело Христово). Това е най-тъжния ден от страстната седмица. На този ден Божият син претърпява неимоверни страдания. На този ден е разпнат на кръст, “изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове”. Исус е пренесен в жертва за спасението на човечеството. Според Евангелските текстове на Разпети петък се раздрали небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота. Това е ден за душевно пречистване. На същия този ден Исус бил погребан. В храмовете се отслужва Неговото опело. Според православната традиция в края на вечерняка се изнася Плащеницата и се слага за поклонение. Православните християни минават под масата с Плащеницата в знак на смирение, покаяние и си вземат осветен здравец от храма. Католиците пък на този ден се покланят на Светия Кръст. На Разпети петък постът е особено строг. За духовните лица Църквата повелява да не ядат и да не пият нищо, дори вода. За Разпети петък народът казва, че и пиле не пее, и гнездо не вие. Затова на този ден не се похваща никаква работа.

Велика събота (Вечерня с Василиева литургия). В този ден се възпоменава погребението на Христос, пребиваването на Неговото тяло в гроба, слизането Му в ада за възвестяване на победата над смъртта и за избавлението на душите. Богосложението започва от сутринта и продължава до вечерта. Събота вечерта плащеницата се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста. Западната традиция повелява на Велика събота да се извършва освещаване на огъня. Запалва се специална свещ – Пасхалия, която се слага на олтара. Страстната събота, преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. Те се приготвят с мазнина и се мажат с жълтък. С великденските хлябове хората изразявали почитта си към Спасителя. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предназначени за празничната трапеза. В миналото великденските хлябове не се вдигали от масата три дни, а трохите не се изхвърляли. Хлябът не се реже, а се разчупва. Смята се, че и той има душа. Има различни по форма и предназначение великденски хлябове: кръгли, продълговати, краваи, за кумове, за семейството. Не успелите да боядисат яйцата в четвъртък могат да направят това в събота. През Страстната седмица се приготвя и мирото за цялата следваща година. Варенето му започва във Велики понеделник и продължава 3 дни. На Велики четвъртък се освещава.

Възкресение Христово (за разлика от другите неделни дни, на Великден няма литургия, тя се отслужва след полунощ в събота вечерта).

Източник:  http://velikden.praznuvai.com/