23 май – Световен ден на кръводарителя

КръводаряванеНа 23 май отбелязваме Световният ден на кръводарителя. Кръводаряването е доброволно предоставяне на определено количество от собствената кръв с цел спасяване на човешки живот.

Историята на кръводаряването се дели на два етапа. Още от древността хората са проявявали нескрит интерес към кръвта, но едва към 18 век се осъществява кръвопреливане. Първият етап е белязан от откритието на Уилям Харви за законите на кръвообращението при хората и животните. Характерно за този първи етап от историята на кръводаряването е кръвопускането. То се е прилагало масово като лечение, най-вече при психично болни. При загубата на кръв хората губят енергия, сила, а дори и съзнание. Онези, които са го практикували са били на мнение, че така от тялото изтича злото (болестта). Първите истински опити за кръвопреливане са от животно на животно. Извършвало се е директно с тръбичка, завършваща от двете страни с игла. Опитът завършвал със смъртта на „кръводарителя“. По-късно са започнали опити за преливане на кръв от животно на човек. Първоначалните опити са обнадеждаващи, но по-късно смъртните случаи зачестили. Същото се отнася и до смелите опити за приливане от човек на човек. В следствие влиза в сила закон за забрана на подобни действия, спазван до 19-ти век.

Вторият период започва в началото на 20-ти век, когато кръвопреливането бележи подем, а през 1900 г. Карл Ландщайнер открива кръвните групи А, B, О, а по-късно и AB. Доброволното и безвъзмездното кръводаряване е най-висш хуманен жест, водещ до задоволяване нуждите на страната от кръв и кръвни продукти. Милиони хора по света дължат своя живот на други хора, които никога не са срещали – хора, които даряват своята кръв по своя воля и без да получават никакви облаги или материални стимули за това.

За съжаление в нашата страна броят на доброволните кръводарители е крайно недостатъчен и страната изпитва хроничен недостиг на кръв и кръвни продукти. Много страни, включително и България, са зависими от даренията на роднини и близки, а в някои страни все още дарителите получават дори заплащане.

Доброволните и безвъзмездни кръводарители са основата за осигуряването на достатъчни и безопасни количества кръв, тъй като вероятността за предаването на животозастрашаващи инфекции (включително ХИВ и хепатит C) при тях е сведено до минимум. При доброволната форма на дарение се запазва не само здравето на реципиента (човека, който получава кръв и кръвни продукти), но също и здравето на дарителя – при определени състояния или заболявания даряването на кръв не е препоръчително. Когато хората даряват по принуда, те са склонни да крият важна информация за собственото им здравословно състояние.

Всеки здрав човек на възраст от 18 до 65 години може да дари кръв. Мъжете могат да даряват 5 пъти в една година, а жените – 4 пъти, с интервал не по-малък от два месеца между двете кръводарявания. Не съществува никакъв риск за кръводарителите, тъй като всички материали и консумативи са стерилни и се употребяват еднократно. Нито една болест не може да бъде предадена на хората, които даряват кръв. Цялата процедура отнема около 30 минути, но пък понякога това е достатъчно, за да се спаси един човешки живот.

Всеки ден 600 души в България се нуждаят от кръв и половината от тях са деца!

Източник:  http://bgvesti.com/

Advertisements

22 май – Международен ден на биологичното разнообразие

Международен ден на биоразнообразиеОтбелязването на Международния ден на биологичното разнообразие – 22 май тази година е  под мотото „Вода и биоразнообразие“. Темата е избрана  в контекста на определеното от ООН Международно десетилетие Вода за живот – 2005-2015, Десетилетие на биологичното разнообразие 2010-2020 година, както и с Годината на международното сътрудничество в областта на водите – 2013 г.

Водата е източник на живот. Нито едно живо същество на планетата не може да живее без нея. Тя се явява задължително условие за обезпечаване на здравето и благосъстоянието на хората, както и за опазването на околната среда. Въпросите за водните ресурси дават възможност при отбелязването на 22 май, страните-членки на Конвенцията по биологично разнообразие да предоставят възможност за осведомяване на обществеността по жизнено важни въпроси, градивни усилия и предприемане на  положителни действия.

Конвенцията за биологично разнообразие e обявена за подписване на 5 юни 1992 г. в гр. Рио де Жанейро, Бразилия, и влиза в сила от 29.12.1993 г. Първоначално Международния ден на биологичното разнообразие се отбелязва на 29 декември, но от 2000 година насам с решение на Общото събрание на ООН честването става на 22 май – деня, в който в гр. Найроби, Кения, е приет Заключителния акт на Конференцията на страните-членки за приемане на договорения текст на Конвенцията. Република България ратифицира Конвенцията през февруари 1996 г. и от 16 юли 1996 г. е равноправна страна – член, като полага усилия за адекватни мерки и действия, относно общоприетите и разисквани  приоритети. На 22 май 193 правителства и общности, които са страни-членки на Конвенцията за биологично разнообразие, ще се обърнат с призив за ежедневни усилия за изпълнение на трите цели на Конвенцията – опазване на биологичното разнообразие, устойчиво ползване на неговите компоненти и справедливо и безпристрастно разпределение на ползите от употребата на генетичните ресурси.

Източник: http://dariknews.bg/

18 май – Международен ден на музеите

Национален исторически музейДнес (18 май) ще бъде отбелязано 36-тото издание на Международния ден на музеите. Събитието се организира от Международния музеен съвет. В инициативата участват над 30 000 музеи в повече от 120 държави по целия свят. Всяка година проявата преминава под различно мото. Тази година то е „Музеи – Памет + Креативност = Социален прогрес”.

Отново на 18 май, само че за 9-ти пореден път, ще се осъществи и Европейската нощ на музеите. Неин традиционен организатор е Министерството на културата и комуникациите на Франция, а инициативата обикновено преминава под патронажа на Международния музеен съвет и ЮНЕСКО. В проявата се включват над 4 000 музея в 40 европейски държави.

Идеята за Европейската нощ на музеите идва от отбелязването на Международния ден на музеите и цели превръщането на честванията в истински международен фестивал, който продължава ден и нощ, като подчертава важната роля на културните институции за развитието на обществото. Европейската нощ на музеите стартира през 2005 година във Франция. Тази година в инициативата ще се включат над 30 музея и галерии в София. Всички останали регионални музеи и 12 частни галерии ще отворят безплатно врати за своите посетители. Входът за събитието е безплатен. Обикновено музеите и галериите отварят от 18:00 часа и продължават да работят до полунощ.

Източник:  http://www.tvevropa.com/

15 май – Световен ден за борба с климатичните промени

ПриродаНа 15 май се отбелязва Световният  ден за борба с климатичните промени. Той е обявен от министрите на страните членки на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, подписана на 5 юни 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. Документът е ратифициран в нашата страна през март 1995 г. Всяка година еколози и управляващи от цял свят координират действията си за намаляване тенденцията към глобално затопляне.

Изменението на климата е една от най-големите заплахи в живота на нашата планета. Употребата на въглища, петрол, газ, интензивното селско стопанство, изсичането на гори и много други човешки дейности увеличават количеството на парниковите газове във въздуха. Това води до повишаване температурата на Земята и от там – до стопяване на полярните ледове, качване равнището на океаните, наводняване на многолюдни ниски земи – както и до изчезването на стотици хиляди биологични видове, регулиращи качеството на околната среда, от което зависи нашето физическо функциониране като организми. Глобалното затопляне е повишаването на  средната температурата на атмосферата и на световния  океан и се наблюдава през последните десетилетия. През 20-ти век средната температура се е повишила средно с  0.6 градуса, което води до парников ефект – затопляне на долната част на атмосферата. Източниците на парникови газове са природни и свързани с човешката дейност. Природните са изригването на вулкани и изветрянето на варовиковите скали, а човешките – горенето на изкопаеми горива – твърди, течни и газообразни.
Всяка година в атмосферата се изпускат 25 млрд. тона въглероден диоксит, т.е. 70 млн. т на ден или 800 т за 8 секунди. Прочистването на горите, земеделието –  в това число паленето на стърнища, на растителни и други отпадъци допринасят за това. Последиците за човечеството са изключително неблагоприятни – ще се повиши температурата на Земята от 1.5 – 4.5 градуса при оптимистични прогнози до 7.7 при песимистичните; ще се повиши нивото на световния океан;  ще изчезнат цели островни групи и ще бъдат потопени крайбрежия; драстично ще се промени количеството и разпределението на валежите; ще се увеличи честотата на сушата и ураганите; ще изчезнат горски масиви, поради изменение на естествена им среда; половината от човечеството ще страда от недостиг на вода. За да не се случи всичко това са необходими мерки на правителствата, най-вече свързани с преструктуриране на енергетиката и увеличаване използването на възобновими източници на енергия като вода, вятър, слънце, намиране на нови енергийни източници.
Ето и някои препоръки, спазването на които не изисква никакво усилие, но има ефект: изключването на зарядното от контакта, намаляване карането на кола, прането да се пере на по-ниска температура, смяна на крушките с енергоспестяващи,  да се зарежда биодизел, икономисване на парно и ток, ако продуктите във фризера не го изпълват, да се напълни с пликчета с вода, засаждане на дървета. Само със смяната на една обикновена крушка с енергоспестяваща ще се намали със 70 кг въглеродния двуокис в атмосферата, а всяко дърво абсорбира 1 тон въглероден двуокис. Нека си помогнем сами и участваме в спасяването на Земята.

11 май – Ден на братята Кирил и Методий

Братята Кирил и МетодийНа тази дата почитаме равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий, който са създатели на първата славянска азбука, наричана още глаголица. Създадената след това “кирилица” е кръстена на един от Светите братя – Кирил.

Солунските братя са канонизирани от църквата като светци и са на особена почит сред славянското население. Те дават своя принос за популяризиране на Библията на славянски език и са обявени от папата за покровители на християнството. Методий е роден през 815 година, а Константин през 820 година, който по-късно приема името “Кирил”. Двамата братя, известни като “славянските първоучители”, поставят основите на славянския език, а за Кирил е известно, че е направил първите преводи на богослужебните книги на популяризирания от него славянски език. В Константинопол, Кирил пристига през 843 година и се присъединява към Магнаурската школа, а брат му Методий заема държавен пост като управител на област, в близост до Солун. На този ден през 1851 година Найден Геров организира празник в чест на Славянските братя в епархийското училище “Св. Св. Кирил и Методий” в Пловдив. След няколко години, този свят ден започва да се отбелязва и в останалите градове и се превръща в традиция за българския народ.

Имен ден празнуват всички, носещи следните имена: Кирил, Кирилка, Кирила, Киро, Кирчо, Киряк и Методий. Честит празник!

Източник:  http://www.dnes.co.uk/